Тази страница изброява означенията на физичните величини, използвани в теоретичното ръководство на FrontISTR. За правилата за означенията (удебелен шрифт за вектори и тензори, конвенцията за сумиране на Einstein и нотацията на Voigt) вижте Тензорна нотация и математически основи.
Радиус-вектор на материална точка в референтната (началната) конфигурация (материални координати)
\(\boldsymbol{x}\)
Радиус-вектор на материална точка в текущата конфигурация (пространствени координати)
\(\phi(\boldsymbol{X}, t)\)
Отображение на движението: \(\boldsymbol{x} = \phi(\boldsymbol{X}, t)\)
\(\Omega_0\)
Област, заета от тялото в референтната конфигурация
\(\Omega\)
Област, заета от тялото в текущата конфигурация
\(\Gamma_0\)
Граница на \(\Omega_0\)
\(\Gamma\)
Граница на \(\Omega\)
\(\Gamma_B, \Gamma_{0B}\)
Геометрична (по преместване) граница: граница в текущата/референтната конфигурация, на която е зададено \(\boldsymbol{u} = \bar{\boldsymbol{u}}\)
\(\Gamma_t, \Gamma_{0t}\)
Механична граница: граница в текущата/референтната конфигурация, на която е зададено \(\boldsymbol{\sigma}\boldsymbol{n} = \bar{\boldsymbol{t}}\) (или \(\boldsymbol{P}\boldsymbol{N} = \bar{\boldsymbol{t}}\))
\(\boldsymbol{n}\)
Външен единичен нормален вектор към повърхнина в текущата конфигурация
\(\boldsymbol{N}\)
Външен единичен нормален вектор към повърхнина в референтната конфигурация
\(t\)
Време
Конвенция: Физичните величини в референтната конфигурация се означават с главни букви или с долен индекс \(0\), а величините в текущата конфигурация — с малки букви.
Физична величина в момент \(t\) (ляв горен индекс). Пример: \(^{t}\boldsymbol{\sigma}\) е напрежението на Cauchy в момент \(t\)
\(^{t}\Omega\)
Област на текущата конфигурация в момент \(t\)
\(^{t}\Gamma\)
Граница на текущата конфигурация в момент \(t\)
Конвенция: При инкрементален анализ състоянието до момент \(t\) се приема за известно, а състоянието в момент \(t + \Delta t\) се решава като неизвестно. Левият горен индекс се пропуска, когато моментът не е необходимо да се указва явно. Формулировка, която използва референтната конфигурация \(\Omega_0\) като отправна, се нарича формулировка Total Lagrange, а формулировка, която използва текущата конфигурация \(^{t}\Omega\) в началото на инкремента като отправна, се нарича формулировка Updated Lagrange.
Забележка: \(\nabla_X\) и \(\nabla_x\) са свързани чрез \(\nabla_X = \boldsymbol{F}^T \nabla_x\). Градиент без долен индекс, \(\nabla\), се използва, когато конфигурацията е ясна от контекста или когато разграничението изчезва, както при задачи с малки деформации.
Тензор на деформациите на Green-Lagrange (референтна конфигурация): \(\boldsymbol{E} = \tfrac{1}{2}(\boldsymbol{C}-\boldsymbol{I})\)
\(\boldsymbol{e}\)
Тензор на деформациите на Almansi (текуща конфигурация): \(\boldsymbol{e} = \tfrac{1}{2}(\boldsymbol{I}-\boldsymbol{b}^{-1})\)
\(\boldsymbol{A}_{(L)}\)
Линейна част на тензора на деформациите на Almansi (симетричен градиент на преместването в текущата конфигурация): \(\boldsymbol{A}_{(L)} = \tfrac{1}{2}(\nabla_x \boldsymbol{u} + (\nabla_x \boldsymbol{u})^T)\)
Тензор на напреженията на Cauchy (истинско напрежение, текуща конфигурация): \(d\boldsymbol{f} = \boldsymbol{\sigma}\boldsymbol{n}\,d\Gamma\)
\(\boldsymbol{P}\)
Първи тензор на напреженията на Piola-Kirchhoff (номинално напрежение): \(d\boldsymbol{f} = \boldsymbol{P}\boldsymbol{N}\,d\Gamma_0\)
\(\boldsymbol{S}\)
Втори тензор на напреженията на Piola-Kirchhoff (референтна конфигурация, симетричен): \(\boldsymbol{F}^{-1}d\boldsymbol{f} = \boldsymbol{S}\boldsymbol{N}\,d\Gamma_0\)
Преобразувателни зависимости между тензорите на напреженията:
Координати и преместване на елементен възел \(\alpha\)
\(\boldsymbol{X}^e, \boldsymbol{u}^e\)
Елементни възлови вектори на координатите и преместванията: \(\boldsymbol{X}^e = (\boldsymbol{X}^{eT}_1, \ldots, \boldsymbol{X}^{eT}_{n_e})^T\) и т.н.
\(\boldsymbol{X}^n, \boldsymbol{u}^n\)
Глобални възлови вектори на координатите и преместванията (подредени по номер на възел, след това по степен на свобода)
\(\boldsymbol{B}\)
Матрица на зависимостта деформация–преместване (B-матрица)
\(\boldsymbol{N}_\alpha, \boldsymbol{N}\)
Матрица на функциите на формата: \(\boldsymbol{N}_\alpha\) е блок \(d \times d\) с функцията на формата \(N_\alpha^e\) за възел \(\alpha\) по диагонала, а \(\boldsymbol{N} = [\boldsymbol{N}_1, \ldots, \boldsymbol{N}_{n_e}]\). \(\delta\boldsymbol{u} = \boldsymbol{N}\, \delta\boldsymbol{u}^e\)
\(\boldsymbol{K}^e\)
Елементна матрица на коравина
\(\boldsymbol{K}^e_X, \boldsymbol{K}^e_x\)
Подинтегрални изрази на елементната матрица на коравина (в референтната и текущата конфигурация): \(\boldsymbol{K}^e = \int_{\Omega^e_0} \boldsymbol{K}^e_X\, dV = \int_{\Omega^e} \boldsymbol{K}^e_x\, dv\)
Възлова външна сила, действаща върху елементен възел \(\alpha\), и елементен възлов вектор на външните сили: \(\boldsymbol{F}^e = (\boldsymbol{F}^{eT}_1, \ldots, \boldsymbol{F}^{eT}_{n_e})^T\)
\(\boldsymbol{Q}, \boldsymbol{F}\)
Глобален вектор на вътрешните сили и глобален вектор на външните сили: \(\boldsymbol{Q} = (\boldsymbol{Q}^T_1, \ldots, \boldsymbol{Q}^T_{n_g})^T\); аналогично за \(\boldsymbol{F}\)
\(\boldsymbol{Q}_{i_g}, \boldsymbol{F}_{i_g}\)
Възлова вътрешна сила и възлова външна сила в глобален възел \(i_g\) (възлови блокове на \(\boldsymbol{Q}, \boldsymbol{F}\))
\(\boldsymbol{K}\)
Глобална тангенциална матрица на коравина: \(\boldsymbol{K} = \partial \boldsymbol{Q}/\partial \boldsymbol{u}\). Матрица, образувана чрез поставяне на блока \(3\times 3\)\(\boldsymbol{K}_{i_gi_h}\) в ред \(i_g\), колона \(i_h\)
\(\boldsymbol{R}_i\)
Вектор на остатъка при итерацията на Newton-Raphson: \(\boldsymbol{R}_i = \boldsymbol{F} - \boldsymbol{Q}(\boldsymbol{u}_n + \Delta\boldsymbol{u})\)
\(d\boldsymbol{u}_i\)
Корекция при итерацията на Newton-Raphson (получена чрез решаване на линейното уравнение \(\boldsymbol{K}_i\, d\boldsymbol{u}_i = \boldsymbol{R}_{i-1}\) при итерация \(i\))
\(i_g\)
Глобален номер на възел (\(1 \leq i_g \leq n_g\))
\(\mathrm{gdx}(e, \alpha)\)
Глобален номер на възел, съответстващ на локалния номер на възел \(\alpha\) на елемент \(e\): \(\mathrm{gdx}(e, \alpha) = i_g\)
\(\mathcal{E}(i_g)\)
Множество от двойки \((e, \alpha)\), съответстващи на глобален номер на възел \(i_g\): \(\mathcal{E}(i_g) = \{ (e, \alpha) \mid \mathrm{gdx}(e, \alpha) = i_g \}\). Използва се при операции по асемблиране
\(\mathcal{E}^2(i_g, i_h)\)
Множество от тройки \((e, \alpha, \beta)\), съответстващи на двойката глобални номера на възли \((i_g, i_h)\); използва се при асемблиране на матрицата на коравина
\(\alpha, \beta, \gamma, \ldots\)
Индекси на възлите, съставящи един елемент
\(i, j, k, l, \ldots\)
Индекси на степените на свобода (\(1, 2, 3\) в 3D)
Матрица на зависимостта деформация–преместване, чиято обемна част е модифицирана по метода B-bar (обемната компонента се заменя с B-матрицата, изчислена в центъра на елемента)
\(\bar{\boldsymbol{F}}\)
Градиент на деформацията с обемна част, модифицирана по метода F-bar: \(\bar{\boldsymbol{F}} = (J_0/J)^{1/3} \boldsymbol{F}\)
\(J_0\)
Отношение на обемите за градиента на деформацията, изчислен в центъра на елемента \(\boldsymbol{r}=\boldsymbol{0}\): \(J_0 = \det \boldsymbol{F}(\boldsymbol{0})\)
\(\boldsymbol{\alpha}\)
Вектор на вътрешните степени на свобода за елемент с несъвместими модове (коефициенти на допълнителни модове на преместване, които не налагат непрекъснатост по границата на елемента)
\(M_k(\boldsymbol{r})\)
Функции на формата за несъвместими модове: \(M_1=1-\xi^2\), \(M_2=1-\eta^2\), \(M_3=1-\zeta^2\)
\(h\)
Дебелина на черупков елемент
\(A\)
Площ на напречното сечение на гредов елемент
\(I\)
Втори момент на площта на напречното сечение на гредов елемент